И какво не бива да правим
Илюстрация: Guliver / iStock
Детето реве, та се къса и както казват, се "захласва". Каквито и да са причините, най-разумно е да направите ето това, съветват специалисти по ранно детски развитие.
1. Нищо не казвайте! Съвсем нищо, нито думичка. Никакви "ах-ах", "ох-ох" или "горкичкият". Няма нужда от въпроси - какво стана, какво си удари... Тишина.
Думите натоварват допълнително мозъка на детето, той и без това е претоварен в дадена ситуация.
2. Не бързайте да разсейвате детето. Нека мозъкът на мъничето се справи сам с несполуката. Дайте му да преживее случилото се.
3. Плавно и силно, но нежно го прегърнете и останете неподвижни в прегръдката. По този начин му показвате, че сте с него и че то е в безопасност.
4. Регулирайте своето дишане. Дишайте плавно, дълбоко и спокойно. Детето постепенно ще започне да диша в синхрон с вас, като лека полека ще се успокоява.
5. Може леко да го поклащате в такт на дишането, да го галите по гръбчето. Може да тананикате песничка без думи, тихичко като фон.
6. Когато дишането му се поуспокои, опитайте да разберете какво се е случило.
7. Разкажете историята на случилото се. Например: "Спъна се в камъка, докато се гонихте, падна и си удари бузката."
Детето може отново да заплаче, дишането ще се забърза. По този начин то преживява случилото се. Тази история може да му се разказва много пъти, докато детето не престане да реагира на нея твърде емоционално, а значи да покаже, че вече се е примирило със ситуацията.
8. И само след като детето напълно се е успокоило, може да започнете да анализирате ситуа
цията и да извличате поука. "Как се е случило това? Хайде да помислим заедно как да го избегнем друг път?"
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари